Група Тангра е създадена през 1976 година в София от Константин Марков. За краткото си съществуване,“Тангра” преминава през няколко образа – хард рок, поп рок, рок енд рол и ню уейв. Бандата се налага като една от водещите български рок групи в страната. Неуморният труд на музикантите в нея дава своите плодове и днес с името “Тангра” се свързват много песни от българското музикално наследство.

В първият състав на “Тангра” са Константин Марков – бас китара, Николай Бусеров – китара, Александър Петрунов -“Сашо Гривната” – соло вокал, Васил Найденов – пиано и Марсел Барух – ударни. Музикантите са съпровождащата група на концертите на Йорданка Христова, Богдана Карадочева и други естрадни и поп изпълнители от периода. Звученето е стил хард рок / рок енд рол. През 1978 година записват 2 малки плочи. Първата съдържа песните “Ако имаш време” и “Пътища”. И двете песни са наградени. “Ако имаш време” с първата награда на “Младежки конкурс за забавна песен” (музика : Тенко Славов, текст : Борис Карадимчев), а “Пътища” (музика : Константин Атанасов – Косьо Щуреца”) печели наградата на публиката. Втората малка плоча включва песните “Не знаеш умора” и “Южно море”. Първата е изпята от Вили Кавалджиев – той идва в групата през 1978 година. Прекрасен рок енд рол – брилянтно изсвирени сола от китарата – Борислав Цонев се изявява като изключителен китарист. “Тангра” стартира изключително силно и наградите не спират до тук.

През 1979 година записват сингълът “Очакване” – песента получава първа награда на конкурса за забавна песен. Следва турне в Русия и участия в културни програми на България на “Световното изложение” в Монреал.

През 1979 година за вокал на групата е поканен Цветан Владовски – Чочо. Брат му – Трошан е китарист от “Сребърните гривни” – една от най-ранните рок групи в България. Косьо и Трошан са свирили заедно в групата на Емил Димитров. Чочо – по-малкият брат, винаги е бил покрай тях. Запален по музиката – флейтист и певец – е поканен в “Тангра”, след като Сашо заминава за Америка. Талантът и дисциплината на Чочо карат Косьо Марков бе съмнение да му гласува доверие. Промени не само във вокален план – след напускането на Марсел Барух, зад барабаните застава Антон Бубев – “Капъша”. Той е свирил във втората формация на легендарната “Бъндараците”- с братята Иван и Димитър Милеви и Николай Сирджилиев – Юрката”. Но Бубев не остава дълго в новата група. напуска през 1981, като се включва в група “Фактор”. Неговото място в “Тангра” заема Емил Герасимов.

Вторият период на групата започва през 1980 година. Стилът се променя към поп рок/рок енд рол с много елементи на мелъди рок. Започват усилено да работят по нови песни. От съвместната работа с младият поет Александър Петров, се раждат се прекрасни песни. “Нашият град”, “Любовта, без която не можем”, “Богатство”, “Момиче от съседен клас”, “Завръщане”, “Дискотека”, “Дон Кихот” – все песни, останали в завинаги в съкровищницата на българската музика. Допринасят и Тончо Русев, Константин Марков, Евтим Евтимов, Борис Карадимчев, Вили Казасян. Следват много концерти, турнета аз страната и извън нея. Препълнени зали и стадиони. Десетки хиляди фенове следват групата от град на град. Създава се огромен фен клуб. Безспорно “Тангра” е голямо име, осигурило си място сред най-успешните групи в България.

През 1982 година издават “Нашият град”. Благодарение на непрестанните усилия на музикантите и удивителна способност да развиват творчеството си, “Тангра” е на върха на славата си. През 1981 година за клавирист на групата е поканен Людмил Христов – “Люси” – познат от група “LZ” – много успешна мелъди рок група. Други успешни песни от периодът с Чочо Владовски са – “Панелен рок”, “Забравеният rok and roll music”, както и “Бъди като мен” – кавър на “Whatever you want” на “Status Quo. През 1981 година за китарист е поканен Илия Караянев – “Личо Стоунса” – изключително виртуозен музикант. Малко след това Люси напуска, а на негово място идва Валентин Пападопулос. Малко по-късно групата участва на “Шлагерфестивал” в Дрезден, Германия.

През 1983 “Тангра” се ориентира към “Новата вълна”. Първата българска група, която започва да прави авторски ню уейв. Третият период започва с идването на клавиристът Йордан Ганечве – “Дани”. Той е ветеран, рок и джаз музикант,   кийбордист, басист и китарист. Работил с много певци, изпълнители, рок, поп, фолк и джаз-рок групи. Живял, врял и кипял 13 годиин в Югославия, Словения, Белгия, Холандия, Финландия, Норвегия, Швеция. Свирил в “Hazard”, “September”, “Soncna pot”,”Jutro”. През 1977 година е избран за бас китарист на Югославия. Малко преди да напусне България – през 1970 – в клавирист в група “Фактор”. Тогава те са се наричали “Раковините” (Веселин Тодоров – ‘Кокала”, Николай Сирджилиев – “Юрката”). Тогава Дани носел прякора “Баницата”.

Връщайки се в България, Ганчев донася със себе си много от външният свят. Музика, идеи, виждания които в България все още са били слабо познати. Още в началото на 1983 се запознава с Константин Марков и изграждат група в стил “ню уейв”. Момчетата имали усещането, че са на прав път. Експериментирали с новото смело. Независимо от различните условия, от различните страни и етноси и сивата ситуация в страната. Доста хора са се опитвали разколебаят музикантите в тяхната насока. Хард рокът и хеви метълът вече навлизали, но новата “Тангра” не се повлияла на модерните течения, а открила собствен стил. За вокалист е поканен Станислав Сланев – “Стенли”. За китарист –  Валери Миловински – изключително дисциплиниран, талантлив и стрателен млад музикант.

През зимата на 1984 година “Тангра” репетират по 10-12 часа на ден. Успяват да създадат чисто нова концепция за около 6 месеца. Упорити и целенасочени – с промени в общоприетите музикални норми – Дани допринася изключително много за аранжментите и музиката на групата.  Със своят богат опит в класическата  музика, джаза и рока, достига до интересни и иноваторски музикални решения.

И така – “Ню уейв” стил у нас! Когато за първи път новият състав на “Тангра” излиза на стадион “Васил Левски” е истински празник. Имало е даже и мажоретки. някои от публиката сигурно са си помислили, че слушат “Duran Duran”, докато момчетата не запели на български. Ефектът е повече от поразителен. Групата прави невиждано зрелище и подлудява всички присъстващи. Придружено с танци, завладяващо сценично поведение и харизма – групата излиза в съсвем нова светлина. Несравнима с нито една друга банда в България. След този концерт, фен клубовете й се разрастват, фенове пътуват с коли, камиони, влакове и какво ли още не само за да могат да присъстват на всеки един концерт на своите любимци. Култови места в София се превръщат клуб “Кравай”, “Синьото кафе” и “Кристал”. Събират тълпи от почитатели на “Тангра”.  Там си разменят песни на любимите групи, събират се да пея, свирят, да говорят за поезия, да си разменят чинели даже. Там се уреждат срещи, сформират се бъдещите музикални проекти и постоянно се завързват нови контакти. Обменя се информация по отношение на концертния живот. Една млада, прохождаща група редовно отива там, за да се докосне до магията на тези виртуозни музиканти, да почерпи от техният талант. Тази група се казвала “Клас”. Създава се общество на ню уейв музиката – на езикът на младите, свободни и тези с  различно мислене хора.

През 1985 година “Тангра” печели първа награда от “Младежкия конкурс за забавна песен” с “Оловният войник”.

Не може да не не спомене страхотният технически екип. Петко Ников, Джон, Петър Падарев, Никилай Сиржилиев – Юрката, Елия Спасов. Техниците пътуват с голям камион, в който е цялата техника. Пристигат преди групата и изграждат сцената. След тях идват музикантите и изпробват звука, светлинните ефектите за концерта. С колективен дух, професионализъм, всеотдайност и страхотно настроение, концертите на “Тангра” се превръщат в празници. Активно изнасят концерти до края на 1986 година. Тогава на бял свят излиза дългосвирещата плоча “Тангра ІІ”. Тя включва 10 песни, измежду които “Бъди какъвто си”, “Черно-бяла снимка”, “Оловния войник”, “До последен дъх” и други от най-големите им хитове. През същата 1985 година “Тангра” участва на престижната “EST – Rock” среща в Швейцария.

След тези прекрасни концерт, за съжаление настъпили по-лоши времена. Започват санкции, забрани за по два или три месеца. По време на концерти полицаите бият фенове – малки и големи (както се случи с група “Сигнал” през 1981 в Бургас). Концертна дирекция преписва вината на “Тангра”. Групата е наказа за следващото участие. Комунистка, фашистка  сган души около всички различно и свободно мислещи хора. Видели свободата и свирейки волна музика – комсомолските гласове пускат мухата, че “ню уейв” движението е опасно за морала (забележете) на “социалистическата младеж”. Неправдите около музикантите продължават. Подслушвания в хотелските им стаи, цивилни полицаи (преструвайки се на фенове) слухтят какви думи се отправят към публиката.  Да бъдат пуснати извън панталона било “недопустимо”…. Момчетата се срещнали на уречено място в София, когато неочаквано ги връхлита хайка от милиционери. Започнал разпит, придружен със заплахи. Било празник, а музикантите изглеждали подозрително. Било подозрително на едно място да се събират повече от двама души. Едва успели да убедят полицаите, защо са заедно и че не правят нищо лошо.

След толкова много спънки и проблеми, музикантите решават че не могат повече така. Заминават да свирят в чужбина. Стенли предпочита да остане в България и да прави самостоятелна кариера, доста успешна при това. От тогава до сега е издал 5 албума и една компилация. “Сълзите на скитника” (1990) ; „Пътят към храма“ (1992) ; „Европодиум (1992) ; “Как се казваш?” (1994) ; “Обсебен” (2002) ; “Най-доброто” (2004). За албумът си от 1992 печели награда “Певец на годината” от “Националната Рок Академия”. През 1993 получава трета награда на “Златния Орфей” за песента “Човекът от квартала”. Стенли участва в събиранията на “Тангра” през годините. И до днес не минава негово участие без да изпее “Жулиета” или “Бъди какъвто си”.

Останалите от “Тангра” усилено започват да търсят нов певец. В средите около “Кравай” намират едно  момче, което покривало изискванията. Куриозното било, че се казва Светослав Славев, много сходно на Станислав Сланев. Младият певец е пял в “Орион” от 1981 до 1984 година. Освен, че пее добре, Светослав притежава и още много умения – говори чужди езици, има страхотна памет – “сякаш имаше компютърен хард диск в главата си” – казвал Дани Ганчев. Рисува виртуозно, с големи детайли. С него започва нов период в съществуването на “Тангра”. Групата заминава за Скандинавските страни. Всеки ден репетиции и нови песни, които изсвирват на живо вечерта. Тежък труд. От една страна, започват да се отдалечават от своята публика в България. От друга, натрупаната умора и напрежение си казват думата. Колективният дух, който ги сплотява в началото, вече не е същият. Заражда се усещане да се разпадане, създават се се и някои между личностни напрежения. Спокойствието и хармонията липсват. А трудните условия на работа само засилват проблемите.

Втори напуска Валери Миловински. На негово място идва Вълко от трио “Милена”. В Хелзинки Косьо Марков свиква събрание и заявява, че напуска групата. С тримесечно предизвестие, разбира се. Намира свой заместник – Явор Русинов – бас китарист, клавирист и саксофонист. Но младият музикант все карал военна служба. А останалата част от групата не може да го чака. В Холандия към тях се присъединяват отлични холандски музиканти. Но пък в Хелзинки Вълко се жени финландка. Пак се налага да търсят заместник. Намират го в София. Името му е Тони Хадад – китарист на “Ахат”. След това отново заминават за Скандинавия. Навсякъде завързват приятелства – в Белгия, Холандия, Дания, Швеция, Финландия. Приятелства, след които е още по-трудно да се откъснеш отново. Животът протича на колела. Със собствен бус с двойна кабина и легла на две нива. Отзад са инструментите и личният багаж. Докато трима спят, четвъртият шофира, а петият е навигатор. Емо Герасимов в ролята на “наставник” на групата, по думи на останалите бил “най-отговорен, разумен и съобразителен”. Поема отговорността да шофира хиляди километри по най-трудните маршрути по тежките пътища на Норвегия.

Новината за политически промени през 1989 достига до “Тангра”, когато са в Хелзинки. Те се завръщат в България. Но ситуацията не е същата. Концертният живот е размит. Концертна дирекция е преустановена. През 1990 година “Тангра” се разпада.

През 1992 година Константин Марков и Кирил Маричков от “Щурците” създават първото българско рок радио – “Тангра Мега Рок”. Две години Марков е председател на Асоциацията на българските частни радиооператори (АБРО).

“Тангра” се събира през 2000 година. За един концерт. Никой не е забравил музиката на така обичаната група. Той е озаглавен “Рецитал” и изпълняват най-големите си хитове.

През май 2016 година, групата е активна отново. Косьо Марков, Стенли и Дани – като ядро, а към тях гост музикантите Иво Чалъков и Стефан Попов от “Gravity Co”. В този състав “Тангра” тръгва на поредица от концерти из цялата страна. Другата мега новина е и предстоящият албум на групата. 10 чисто нови песни ще предстои да бъдат чути от феновете на вечната банда. Първият концерт се провежда на 21 май в Габрово пред много голяма публика и проливен дъжд. Феновете стоят до последно и пеят със своите идоли, въпреки лошото време.

В началото на 2019 година има промени в състава. Отново се присъединява барабанистът Емил Герасимов – една от основните фигури на “Тангра” в по-голямата част от съществуването й. Стенли напуска, а мястото на певец и китарист заема Борислав Мудолов, по-известен като “Боби Косатката” от рок алтърнатив бандата “Der Hunds”. Стефан Попов и Иво Чалъков напускат предната година и така групата се оформя като квартет. Косьо, Дани, Емо и Боби обещават новият албум на “Тангра” да се появи на бял свят през есента на 2019 година. Той ще носи името “По пътя” и ще съдържа 10 нови песни. Към една от тях – “На прага” (по текст на Александър Петров) – вече има и lyrics видео. Музикантите планират турне, на което ще представят новите песни, както и всички златни хитове от славното минало на групата. Това ще бъде третият студен албум след “Нашият град” (1982) и “Тангра ІІ” (1985) година.